Днес искам да споделя с вас 10 съвета. Не теоретични принципи, а уроци, научени, когато съм бил проснат на земята. Уроци, придобити по пътя на пробата и грешката, на падането и ставането.
Нямам намерение да крия своите провали някъде в чекмеджето, сякаш никога не са съществували. Напротив, вярвам, че ако Бог е използвал тях, за да изгради мен, Той може да ги използва и за насърчение на други хора. Ако моите падения могат да помогнат на някого да избегне своите или да намери сили да се изправи след тях, тогава си струва да бъдат разказани.
През последните почти 30 години – от 1996 година насам – Господ ме е учил на много неща. Част от най-ценните уроци не дойдоха в моментите на успех, а именно в моментите на слабост, когато бях паднал и нямах сили сам да се изправя.
Писанието не премълчава тази реалност. В Притчи 24:16 четем:
„Защото праведният пада седем пъти и пак става, а нечестивите се съсипват в злото.“
Разликата не е в това дали човек ще падне, а какво ще направи след падението. Праведният не е безгрешният човек, а този, който с Божията помощ отново се изправя и продължава напред.
Затова тези десет съвета не са поучения от човек, който никога не е грешил. Те са уроци от човек, който многократно е падал, но е преживял Божията милост, дисциплина и възстановяване.
Така че пригответе вашите Библии и нека заедно разгледаме тези десет урока, които Господ ми е преподавал през годините.
- Съвет №1: Движете се в компания
Не вървете сами. В никакъв случай не се превръщайте в единаци. Не си казвайте: „Достатъчни са ми моите взаимоотношения с Бога.“ В Писанието виждаме, че взаимоотношенията ни с Бога често преминават през взаимоотношенията ни с хората.
Йешуа казва в Матей 25:40: „Истина ви казвам: доколкото сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.“ С други думи, отношението ни към Бога не може да бъде напълно отделено от отношението ни към хората.
Затова всеки вярващ, а особено всеки служител, има нужда от хора, които познават живота му отблизо. Хора, които могат да виждат не само неговото служение, но и неговия характер. Хора, които имат свободата да задават въпроси, да дават съвети и, когато е необходимо, да го коригират. Неслучайно Писанието казва: „Желязо остри желязо, така и човек изостря лицето на приятеля си“ (Притчи 27:17).
Няма почти нищо по-опасно от служител, който няма пред кого да бъде отговорен. Когато никой не наблюдава живота му, никой не познава учението му и никой не може да го коригира, той става опасен както за себе си, така и за хората, на които служи. Именно в такава изолация най-лесно се раждат крайности, фанатизъм и духовна гордост.
Самотата постепенно заменя общението. Човек привиква да не допуска никого до живота си, губи способността да приема корекция и започва да възприема собствените си убеждения като непогрешими. А това е изключително опасно.
Затова изградете около себе си тесен кръг от доверени хора. Не е необходимо да бъдат много. Достатъчно е да бъдат хора, които ви познават, обичат ви достатъчно, за да ви казват истината, и не се страхуват да ви коригират, когато грешите. Прозрачността не е слабост – тя е защита.
Такова общение е един от Божиите инструменти за нашето опазване. То е щит срещу самозаблудата и срещу измамите на врага, който често внушава, че независимостта е признак на духовна зрялост. В действителност изолацията е една от най-благоприятните среди за духовна измама.
Още в началото на Библията виждаме колко опасна е липсата на истинско общение. В Битие 4 Каин и Авел принасят жертви на Бога. И двамата имат отношение към поклонението, но между тях липсва братско общение. Скоро след това завистта прераства в омраза, а омразата – в убийство. Историята ни напомня, че когато взаимоотношенията помежду ни се разрушат, това неизбежно се отразява и на взаимоотношенията ни с Бога.
Бог не е създал християнския живот като самостоятелен проект. Той ни е призовал да бъдем част от тяло. Затова не вървете сами. Намерете хора, които да вървят до вас, да ви насърчават, да ви пазят и, когато се наложи, да ви помогнат да останете на правия път. Това е една от най-сигурните защити, които Бог е дал на всеки вярващ.
- Съвет №2: Парите носят последствия
Това е един от най-важните уроци, които съм научил през годините.
Често се създава впечатлението, че колкото по-голямо е едно служение, толкова по-голямо е и Божието одобрение върху него. Но това е една стара заблуда. Бог не ни е призовал непременно към големи служения, а към вярност и плодотворност.
Апостол Павел пише на Тимотей: „И това, което си чул от мене пред много свидетели, предай на верни човеци, които ще бъдат способни и други да научат“ (2 Тимотей 2:2).
Това е стратегия. Павел не говори за достигане до възможно най-много хора на всяка цена, а за изграждане на хора, които от своя страна ще изграждат други. Не количеството, а качеството е неговият приоритет.
През годините разбрах, че непрекъснатото разширяване на едно служение носи със себе си и непрекъснато нарастващи финансови нужди. Колкото по-голяма става структурата, толкова повече средства са необходими за нейното поддържане. И точно тук се появява една от най-опасните съблазни.
Когато финансовите нужди започнат да диктуват решенията ни, съществува риск постепенно да променим и посланието си. Вместо Христос в центъра могат неусетно да застанат даренията, десятъците, кампаниите за набиране на средства и непрекъснатото търсене на финансиране.
Но това никога не е било центърът на благовестието.
Във Второзаконие Бог обещава: „Всички тези благословения ще дойдат върху теб и ще те настигнат, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог.“ Божият модел е ние да следваме Него, а благословенията да следват нас — не обратното.
Парите сами по себе си не са зло. Те са средство. Но отношението към тях може да се превърне в духовен капан. Затова Писанието предупреждава не срещу притежаването на пари, а срещу сребролюбието.
Юда Искариотски е трагичен пример за това. Той държеше кесията и крадеше от нея. Любовта към парите постепенно помрачи сърцето му и в крайна сметка го доведе до предателство. Фарисеите също използваха парите като средство, за да постигнат целта си, като платиха за предаването на Йешуа. Едни и същи сребърници станаха част от една трагична история.
През годините съм виждал добри служители, които не отпаднаха заради погрешно учение или морален провал, а защото финансовият натиск постепенно промени приоритетите им. Желанието за по-голямо служение доведе до нуждата от повече средства, а нуждата от повече средства започна да определя начина, по който служат.
Затова никога не позволявайте парите да определят посоката на вашето служение. Следвайте Бога, а не финансите. Ако Той е авторът на делото, Той знае и как да се погрижи за него.
- Съвет №3: Пуснете хората, които искат да си тръгнат
Не задържайте никого на всяка цена. Ако го правите, рискувате да загубите себе си.
Не дръжте непрекъснато тези хора в мислите си. Не се измъчвайте с въпроси какво е трябвало да кажете, какво е трябвало да направите или как бихте могли да ги задържите. Когато целият ви вътрешен свят започне да се върти около някого, който вече е решил да си тръгне, вие ставате негов пленник. Той си е тръгнал физически, но продължава да живее в мислите ви и да определя решенията ви.
Пуснете го.
Ако някой е решил да си тръгне, не го задържайте насила. Обичайте хората, но не ги притежавайте.
Научете се на мъдростта на Авраам. Когато между неговите пастири и пастирите на Лот възникна спор, Авраам не се вкопчи във взаимоотношението на всяка цена. Той предпочете мира пред контрола и даде свобода на Лот да избере своя път. Понякога именно свободата запазва взаимоотношенията по-добре от всяко насилствено задържане.
Запомнете и още нещо: това, че някой си тръгва от живота ви, не означава, че Бог си тръгва от вас. Понякога именно Бог допуска или дори премахва определени хора, за да ви освободи за следващия етап от пътя ви.
Можем да изгубим години в опити да задържим хора, които вече са взели своето решение. Правим компромиси със съвестта си, с убежденията си и дори с взаимоотношенията си с Бога, само за да запазим нечие присъствие в живота си.
Но мирът никога не идва чрез контрол.
Научете се да благославяте хората, дори когато си тръгват. Ако Бог желае пътищата ви отново да се пресекат, Той знае как да го направи. Ако не – доверете Му се. Понякога най-здравословното решение не е да задържиш някого, а да го пуснеш с мир и сам да продължиш напред.
- Съвет №4: Пригответе се да издържите изпита на словото, което проповядвате
Един от най-важните уроци, които съм научил, е следният: словото, което проповядвате, рано или късно ще изпита и вас.
Лесно е да говориш за вяра, когато всичко върви добре. Лесно е да говориш за търпение, когато още не си преминал през страдание. Лесно е да проповядваш за прошката, докато никой не те е наранил дълбоко.
Но идва ден, в който проповядваното слово се връща към самия проповедник.
Познавах един пастор, който непрекъснато твърдеше, че всеки вярващ трябва да бъде изцелен и че ако някой не получи изцеление, причината непременно е липса на вяра или някакво проклятие в живота му. Това беше категоричното му убеждение.
След време самият той се разболя.
Тогава теорията срещна реалността. Онова, което години наред беше проповядвал на другите, започна да изпитва него самия. Именно тогава стана ясно, че някои доктрини звучат убедително, докато не се наложи сам да живееш според тях.
Затова бъдете внимателни какво проповядвате. Не защото трябва да се страхувате да говорите истината, а защото всяка истина, която изговаряме, първо трябва да премине през собствения ни живот.
Колкото повече служите на Бога, толкова по-често ще се сблъсквате със съпротива, изпитания и духовни битки. Невинаги това означава, че Бог е недоволен от вас. Понякога е точно обратното – Той допуска словото, което сте проповядвали, да бъде проверено в живота ви.
Това виждаме и при Йосиф. Псалм 105 казва: „Докато се изпълни словото Му, словото на Господа го изпита.“
Обърнете внимание – не обстоятелствата изпитаха Йосиф, а Божието слово. Обещанието, което беше получил, трябваше първо да премине през робството, несправедливите обвинения и затвора, преди да се изпълни.
Същото се случва и с нас.
Ако Бог ви даде видение, не се изненадвайте, когато дойде изпитът. Ако проповядвате за вяра, ще има моменти, в които ще трябва да живеете с вяра. Ако говорите за търпение, Бог ще допусне ситуации, в които да се научите на търпение. Ако проповядвате за вярност, ще има обстоятелства, които ще изпитат вашата вярност.
Затова си задайте един въпрос: бихте ли могли утре да живеете според това, което проповядвате днес?
Защото словото, което излиза от устата ни, рано или късно ще поиска доказателство от живота ни.
- Съвет №5: Не позволявайте нуждите на хората да определят вашия път
Всеки, който служи на хора, рано или късно ще се сблъска с една голяма опасност – да започне да се води повече от човешките нужди, отколкото от Божието водителство.
Нуждите никога няма да свършат. Винаги ще има още хора, още проблеми, още молби, още очаквания. Ако се опитвате да отговорите на всички тях, много скоро ще останете без сили.
Йешуа ни остави различен пример.
Той изцеляваше болните, освобождаваше страдащите и проявяваше огромно състрадание. Но никога не позволяваше нуждите на хората да определят Неговия маршрут. В къпалнята Витезда Той изцели един човек, въпреки че там имаше и много други болни. По-късно, когато учениците Му казаха, че хората Го търсят, Той им отговори, че трябва да отиде и в други градове, защото затова е изпратен.
Йешуа не беше безчувствен. Той беше воден от волята на Своя Отец.
Това е изключително важен урок за всеки служител.
Докато служите, непрекъснато ще виждате човешка болка. Ще срещате хора, които се нуждаят от помощ, подкрепа и насърчение. Сърцето ви естествено ще се смилява над тях. Това е добро и правилно.
Но ако започнете да се ръководите единствено от чуждите нужди, скоро ще изгубите посоката на собственото си призвание.
Бог не ни е призовал да направим всичко. Той ни е призовал да извършим онова, което Той ни е поверил.
Понякога най-трудното решение не е да кажеш „да“, а да кажеш „не“. Не защото не обичаш хората, а защото искаш да останеш верен на Божия път за живота си.
Не позволявайте непрестанните нужди около вас да изместят Божията цел за вас. Служете със състрадание, но се движете според Божието водителство.
Само така ще можете да служите дълго, вярно и без да изгубите себе си по пътя.
- Съвет №6: Не се водете от тенденциите, а от Божия призив към вас
Една от най-големите опасности за всеки служител е да започне да прилича прекалено много на някой друг.
Днес имаме лесен достъп до проповеди, книги, подкасти и социални мрежи. Това е благословение, но крие и една опасност – вместо да бъдем себе си, неусетно започваме да копираме чуждия стил, чуждия език и дори чуждото мислене.
Понякога слушаш един проповедник и имаш чувството, че слушаш копие на друг. Изразите са същите, интонацията е същата, примерите са същите, а понякога дори и темите са същите.
Но Бог никога не е работил чрез копия.
Бог е Бог на многообразието. Писанието говори за „многообразната Божия благодат“. Дори святото миро, описано в Изход 30, не е съставено от една-единствена съставка, а от няколко различни благоуханни вещества, събрани в едно. Единството при Бога никога не означава еднаквост.
Затова не се стремете да бъдете второ издание на някой известен проповедник. Намерете човека, когото Бог е създал във вас.
Попитайте се: „Как Бог иска да говори чрез мен? На кого ме изпраща? Какво е посланието, което е поверил именно на мен?“
Не всяко слово, което е подходящо за една култура, е подходящо без промяна за друга. Не всяка нужда е еднаква. Не всяка църква живее в една и съща реалност.
Затова не пренасяйте механично послания от една държава в друга, сякаш Бог говори само на едно място по света. Бог не е престанал да говори на България.
Нашият народ има своите въпроси, своите рани, своите предизвикателства и своите духовни нужди. Именно затова вярвам, че Бог има слово и за България. Той продължава да издига хора, които да говорят на своя народ според времето и обстоятелствата, в които живеят.
Не следвайте тенденциите. Не се състезавайте кой ще повтори най-добре чуждата проповед.
Търсете Божия глас.
Защото светът няма нужда от още едно копие. Той има нужда от хора, които вярно изпълняват призива, който Бог е поставил върху техния живот.
- Съвет №7: Не оставайте твърде дълго на едно и също ниво
Ако останете прекалено дълго на едно ниво, рискувате да го превърнете в своя таван. Бог не ни дава откровения, за да се установим трайно в тях, а за да ни придвижат към следващата стъпка. Всяко истинско откровение е покана за духовно израстване, а не крайна спирка.
Бог може да ви изпрати на определено място или в определен етап от живота ви, но по-късно да ви призове да го напуснете. Неговите указания понякога изглеждат противоречиви, но всъщност са съобразени с различните сезони на нашия живот. Това, което вчера е било Божия воля, не означава непременно, че трябва да остане така завинаги.
Не превръщайте вчерашните победи в днешни окови. Бъдете свободни да напуснете нивото, на което се намирате, когато Бог ви призове напред. Не се страхувайте от промяната, ако тя идва от Него. Останете с отворено сърце за следващото откровение, следващото обучение и следващото ниво, към което Господ ви води.
Спомнете си Авраам. Бог многократно го призоваваше да напуска познатото и да върви към място, което още не познаваше. Ако беше останал там, където му е било удобно, никога нямаше да преживее изпълнението на Божиите обещания. По същия начин и ние трябва да бъдем готови да оставим доброто, когато Бог ни води към по-доброто.
- Съвет №8: Свидетелствате за светлината, но не забравяйте, че вие не сте самата светлина
Това беше едно от най-важните неща, които научих. Хората никога няма да бъдат напълно удовлетворени от вас. Ще има моменти, в които ще се проваляте, защото това е част от човешката природа. Самият апостол Павел признава: „Не върша доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.“
Давид разбираше от какво е съставен човекът. Той познаваше собствената си слабост и ограничения. Неговите падения не го лишиха от това да бъде наречен човек според Божието сърце, защото неговата надежда не беше в собственото му съвършенство, а в Божията милост.
Йоан Кръстител беше изпратен да свидетелства за Светлината, но самият той не беше Светлината. Неговата задача беше да насочи хората към Христос, а не към себе си.
По същия начин и ние трябва да разбираме своето място. Ние можем да бъдем светлина за света, защото Христос живее в нас и Неговата светлина се проявява чрез нас. Нашата праведност не произлиза от собствените ни заслуги, а от Неговата правда.
Затова не позволявайте нито похвалите, нито критиките на хората да определят вашата стойност. Вие сте свидетели на Светлината. Вашият живот трябва да насочва към Него, защото само Той е истинската Светлина.
- Съвет №9: Не позволявайте на Хронос да ви откаже малко преди да дойде Кайрос
Хронос е хронологичното време – периодът на чакане, процесът, сезонът, в който изглежда, че нищо не се случва. Но често именно в този период Бог изгражда характера ни, подготвя ни и ни води към изпълнението на Своите обещания.
Бог може да ви е дал обещание, видение или посока, но между обещанието и изпълнението често има време на изпитание. Не позволявайте на дългото чакане да ви измори, да ви обезсърчи или да ви накара да се откажете точно преди да настъпи Кайрос – определеното от Бога време, времето на Неговото благоволение и действие.
Много хора губят битката не защото Божието обещание е било невярно, а защото са се отказали в процеса на чакане. Те са позволили на Хронос да отнеме вярата, надеждата и постоянството им.
Затова воювайте според пророчествата, които сте получили. Пазете думите, които Бог е вложил в сърцето ви. Настройвайте мисленето и сърцето си според Божиите обещания, а не според обстоятелствата около вас.
Времето на чакане не е изгубено време. Понякога именно там Бог изгражда човека, който може да носи това, което Той е обещал. Останете верни в Хронос, защото Кайросът на Бога идва в правилния момент.
- Съвет №10: Не се оправдавайте пред никого! Ходете като оправдани, защото вече сте оправдани.
Едно от нещата, които най-много изтощават служителя, е постоянното влизане в режим на обяснение – да се опитва непрекъснато да доказва защо нещо се е случило в неговия живот, защо е взел определено решение или защо е преминал през даден период.
Има моменти, в които хората не търсят обяснение, а причина да обвинят. Колкото повече се опитвате да се защитите пред такива хора, толкова повече попадате в капана на техните оценки и очаквания.
Не забравяйте – те не са вашият съдия. Вашата идентичност не се определя от човешките мнения, а от това, което Бог е казал за вас.
Това не означава да отказваме смирено да приемаме корекция или да не слушаме разумни съвети. Но означава да не живеем постоянно в позиция на защита, сякаш трябва да спечелим одобрението на всички около нас.
Павел също премина през подобни ситуации. Той беше обвиняван, поставян под съмнение и критикуван, но не позволяваше човешките оценки да определят неговото служение. Той знаеше кой го е призовал и на кого в крайна сметка дава отчет.
Затова не губете силите си в непрекъснато оправдаване пред хората. Ходете в свободата на Божието оправдание. Когато Бог ви е оправдал, не е необходимо постоянно да се доказвате пред човеците.
Оставете хората да говорят. Времето, плодът и верността към Бога ще покажат истината.
Вие не сте призвани да живеете за човешко одобрение, а да ходите в призванието, което Бог ви е дал.
Това са десет съвета, които бих искал да бях научил още в началото на моето служение. Истината е, че аз ги придобивах постепенно – чрез опит, изпитания, грешки и уроци, които идваха в движение.
Нека ги повторя още веднъж:
- Движете се в компания.
- Парите носят последствия.
- Пуснете хората, които искат да си отидат.
- Пригответе се да бъдете изпитани от словото, което проповядвате.
- Бъдете независими от хората, на които служите.
- Не се водете по тенденции, а по личния образец, който Бог е дал за вас.
- Не оставайте прекалено дълго на нивото, на което се намирате.
- Вие сте свидетелство за Светлината, но не сте самата Светлина.
- Не позволявайте на хронос да ви откаже малко преди да дойде кайрос.
- Не се оправдавайте пред хората – ходете като оправдани от Бога.
Служете на Бога с вярност и давайте най-доброто от себе си. Нека тези принципи бъдат повод за размисъл. Възможно е някои от тях днес да ви се струват трудни за приемане, но с времето човек разбира, че всеки от тези уроци има своето място.
Колкото по-рано приемем тези истини, толкова повече ненужни трудности можем да избегнем.
Бъдете стратегически служители. Не бийте във въздуха. Учете се да чувате Божия глас, да разпознавате времето и сезона, в който се намирате, и да ходите с мъдрост.
Пазете сърцето си, пазете призванието си и бъдете внимателни във взаимоотношенията си. Така ще можете да изпълните целите и намеренията, които Бог има за вашия живот.
