Тази вечер искам да засегнем една изключително важна и в същото време много чувствителна тема. Тя рядко оставя хората безразлични – винаги поражда силни и често противоположни реакции. Едни приемат подобно поучение с доверие и уважение, а други го посрещат с дълбок скептицизъм и критика.
Затова заедно ще разгледаме два библейски пасажа, в които се срещат думите: „Не докосвайте моите помазаници“. Целта ни е да ги прочетем в техния истински контекст и да разберем какво всъщност казва Писанието, а не какво традиционно се влага в тях.
Вероятно сте чували тези думи в множество проповеди. Те често се цитират като предупреждение към вярващите да не поставят под съмнение определени духовни водачи. За съжаление, в много случаи тези думи се използват извън техния библейски контекст.
Преди да пристъпим към самите пасажи, е необходимо да отговорим на един основен въпрос: какво всъщност означава думата „помазаник“?
Всички знаем, че Йешуа е Помазаникът. Еврейската дума е „Машиях“ (מָשִׁיחַ). Тя произлиза от глагола „машах“, който означава „помазвам“, „намазвам с масло“ или „покривам с помазание“. В зависимост от контекста този глагол може да означава още „натривам“, а на някои места дори „боядисвам“ или „измазвам“, както виждаме в Еремия 22:14.
В Стария завет помазването далеч не се ограничава само до поставянето на царе, свещеници или пророци на служение. То е било част от всекидневния живот и е носело различни значения според обстоятелствата. Помазването с благоуханни масла е било белег на чест, благополучие и разкош. Пророк Амос изобличава онези, които живеят в разкош и се „мажат с най-добрите масла“ (Амос 6:6), а сред съкровищата на цар Езекия се споменават и скъпоценните ароматни масла (4 Царе 20:13).
Мирото е било също знак на радост и благоволение. Затова в Притчи 27:9 се казва, че „миро и благоухание веселят сърцето“. Обратно, по време на траур хората са се въздържали от помазване. Пророк Данаил свидетелства: „Не се помазах с миро“ (Данаил 10:3). По същата причина Йоав нарежда на жената от Текоа да се яви пред Давид като скърбяща и да не се помазва с масло (2 Царе 14:2). След смъртта на детето си Давид отново се помазва (2 Царе 12:20), показвайки, че времето на траура е приключило.
Помазването е било и знак за Божието благословение. В Закона Господ предупреждава, че ако Израел Му бъде непокорен, няма да се радва дори на маслото от своите маслини (Второзаконие 28:40; Михей 6:15). Обратно, възстановяването на помазването е представено като белег на Божията милост и утеха (Исая 61:3). Поради това помазването става и образ на духовно благополучие и преуспяване, както виждаме в Псалм 92:10 и Еклесиаст 9:8.
Гръцкият еквивалент на Машиях е „Христос“ (Χριστός). Затова в повечето български преводи вместо „Месия“ срещаме думата „Христос“. За еврейския народ обаче очакваният Изкупител никога не е бил наричан „Христос“, а „Машиях“.
Макар че двете думи се използват като равностойни в Новия завет, те произлизат от различни езици. „Христос“ идва от гръцкия глагол „хрио“, който означава „помазвам“, „намазвам с масло“ или „нанасям мехлем“.
В Стария завет думата „Машиях“ не се отнася единствено до бъдещия Месия. В определен смисъл тя е употребявана и за хора, които Бог е отделял за специално служение – царе, свещеници и на някои места пророци. Важно е да отбележим, че не всеки цар или свещеник непременно е описан като преминал през самия ритуал на помазването. Понякога „помазаник“ обозначава самия статут или призвание.
Самото помазване е било символичен акт на посвещение. При възкачването на цар или при освещаването на свещеник върху главата му се е изливало специално приготвено свещено миро. Бог подробно определя състава му в Изход 30: най-чист зехтин, смесен с чиста смирна, сладка канела, ароматна тръстика и касия. След като описва състава, Бог казва: „Това ще Ми бъде свято масло за помазване във всичките ви поколения“ (Изход 30:31).
Следователно, когато в Писанието срещнем думите „Не докосвайте Моите помазаници“, трябва най-напред да разберем кого Бог нарича „помазаник“ в конкретния текст. Не можем автоматично да прехвърляме това понятие върху всеки съвременен религиозен водач.
Около тези думи са възникнали множество погрешни тълкувания. Може би живеем във време, в което вярващите са изложени на повече небиблейски учения от всякога. Парадоксът е, че голяма част от тях се представят като напълно библейски, защото са изградени върху множество цитати от Писанието. Но броят на цитираните стихове не гарантира вярно тълкуване. Ако те са откъснати от своя непосредствен контекст и са използвани, за да подкрепят предварително изградена теза, дори десетки цитати не могат да превърнат едно погрешно учение в библейска истина. Контекстът определя значението на текста.
Един от най-често използваните примери е именно стихът „Не докосвайте моите помазаници“. Нерядко към него се прибягва, когато даден учител не може да защити своето учение с неговия действителен контекст. Вместо да отговори на библейските аргументи, той използва този текст като щит срещу всяка критика, внушавайки, че всяко изследване или несъгласие е посегателство срещу Божия помазаник.
Но подобно отношение не намира опора в Писанието. Никой Божий служител не стои над Божието Слово. Ако едно учение противоречи на Писанието, то трябва да бъде изследвано и, ако е необходимо, поправено, независимо кой го проповядва.
Най-яркият пример за опасността от използване на отделни стихове извън контекста е изкушението на Йешуа в пустинята. Дяволът цитира Писанията, но Йешуа отговаря с други текстове, които възстановяват правилния смисъл. Така Той показва, че Писанието не може да бъде тълкувано чрез изолирани стихове, а трябва да се разбира в светлината на цялото Божие Слово.
Затова нека оставим настрана всички предварителни предположения и да прочетем самия текст.
В Псалм 105:15 и в 1 Летописи 16:22 четем:
„Не докосвайте помазаниците Ми и не правете зло на пророците Ми.“
Тези думи са част от песента на Давид. В стих 6 Давид определя ясно за кого говори:
„Вие, потомци на Авраам, Неговия слуга, синове на Яков, Негови избрани.“
Той се обръща към потомците на Авраам и Яков – към Божия заветен народ. След това, в стих 8, Давид напомня за Божия завет, който Бог сключва с Авраам, потвърждава пред Исаак и след това пред Яков. Този завет никога не е бил предназначен единствено за самите патриарси. Той е бил началото на Божиите взаимоотношения с целия Израилев народ.
В този контекст Давид описва странстването на патриарсите и на Божия народ. Те преминават от народ към народ, без собствена земя. Именно тогава Бог се намесва в тяхна защита:
„Не оставяше никого да ги угнетява; даже изобличаваше царе заради тях: „Не докосвайте помазаниците Ми и не правете зло на пророците Ми.“
Бог предупреждава езическите владетели да не посягат на хората, с които е сключил Своя завет. Израил все още няма собствена държава и Господ защитава Своите избрани, като възпира царете да им причинят зло.
Следователно текстът говори за Божията закрила над Неговия заветен народ по време на неговото странстване. Той не говори за забрана вярващите да изследват учението на своите духовни водачи.
Тук думата „докосвам“ не означава „критикувам“, „задавам въпроси“ или „изпитвам нечие учение“. В библейския контекст тя се отнася до действие, което причинява вреда, насилие или зло.
Най-ясния пример за това виждаме в историята на Давид и Саул. Когато Давид има възможност да убие Саул, той отказва и казва:
„Да не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник – да простра ръката си против него, защото е Господният помазаник“ (1 Царе 24:6).
По-късно, когато един човек твърди, че е убил Саул, Давид го осъжда на смърт с думите:
„Кръвта ти да бъде върху главата ти, защото твоите уста свидетелстваха против теб, като каза: Аз убих Господния помазаник“ (2 Царе 1:16).
Давид не спира да посочва грешките на Саул, но отказва да посегне на живота му. Това показва ясно: „да докоснеш Божия помазаник“ означава да му причиниш физическо увреждане или унищожение. Това никога не е означавало забрана за библейско изследване, задаване на въпроси или проверка на учение.
Същото виждаме и в Числа 12. Мариям и Аарон говорят против Моисей, като казват: „Само чрез Моисей ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас?“ (Числа 12:2). Текстът представя въпроса като свързан с авторитета и отношението към Моисей, но не като изследване на неговото учение. Техният проблем е личен и свързан с кушитката, която той беше взел за жена.
Текстът показва, че Сепфора е била отделена от Моисей и върната при баща си. Независимо дали става дума за развод или за временно разделяне, спорът в Числа 12 е свързан с лична ситуация и с претенции за равен пророчески авторитет, а не с проверка на доктрината на Моисей.
Следователно този пасаж не може да бъде използван като доказателство, че вярващите нямат право да изследват учение. Тук не става дума за забрана на библейска проверка. Мариам е била пророчица, Аарон – първосвещеник, а Моисей – пророк и водач. Всички те са имали поставено от Бога служение, но Бог все пак ги изобличава. Това показва, че помазанието не отменя Божията корекция.
В Новия завет картината става още по-ясна. В 2 Коринтяни 1:21-22 Павел пише:
„А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Месията и ни е помазал, е Бог, Който ни е и запечатал, и ни е дал Духа в сърцата ни като залог.“
Бог помазва не отделни личности, а всички, които са в Месия. Същата истина повтаря и 1 Йоан 2:27:
„А колкото до вас, помазанието, което приехте от Него, пребъдва във вас и нямате нужда да ви учи някой; но както Неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило.“
Цялото тяло на Месията участва в това помазание чрез Светия Дух. Няма библейско основание да се твърди, че някои части от тялото са по-помазани от други.
Апостол Павел никога не се защитава с „не ме докосвайте“. Той е бил разпитван, противопоставян и критикуван, но отговаря чрез Писанията. Беряните са похвалени именно защото ежедневно изследват Писанията, за да проверят дали това, което чуват от Павел и Сила, е вярно (Деяния 17:11). Йешуа Сам насърчава разпознаването на лъжливите пророци по плодовете им (Матей 7).
Когато разгледаме контекста на Псалом 105, 1 Летописи 16 и примерите с Давид, Саул и Моисей, виждаме една последователна картина: „да докоснеш Божия помазаник“ означава да му причиниш зло, физическо увреждане или унищожение. Това никога не е означавало забрана за библейско изследване, задаване на въпроси или проверка на учение.
За всички, които изследват Писанията, тези детайли са важни, защото ни помагат да четем Библията не само като сбор от отделни стихове, а като цялостно Божие откровение, в което контекстът разкрива истинския смисъл. Помазанието не отменя изпитването. То призовава към смирение, истина и готовност да бъдем изпитани чрез Божието Слово.