Нека размишляваме върху един много често цитиран стих от Писанието. Още в началото искам да кажа, че съм сериозно загрижен за това с какво се хранят българските вярващи днес. Какви проповеди слушат? Какво учение приемат? И кои са хората, които им го поднасят? Колкото повече чета Божието Слово, толкова повече осъзнавам колко много още имам да уча. Затова не заставам пред вас като човек, който знае всичко, а като ученик на Йешуа и като проповедник, който носи отговорност пред Бога за това какво достига до Неговия народ. Именно поради тази загриженост нека заедно да разгледаме един добре познат стих от 23-та глава на книгата Притчи и внимателно да видим какво всъщност казва Писанието.
„Защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той. Казва ти: „Яж и пий“, но сърцето му не е с теб.“
Колко често сте чували този пасаж? „Каквито са мислите ти, такъв си и ти.“ „Каквито са мислите в душата му, такъв е и човекът.“ Убеден съм, че сте го чували много пъти. Дълго време и аз самият смятах, че стихът говори точно за това. Но когато започнеш да изследваш Писанията в истинския им контекст, стиховете, които си изповядвал и проповядвал извън него, рухват като кули от карти.
Нека разгледаме стиха отблизо. В него се появява една рядка еврейска дума – „шаар“, която се среща само тук, един-единствен път в цялото Писание. В българската Библия тя е преведена като „мислите“. Но това не е обичайната дума за мисли. Ако беше, щеше да се появява и на други места. Вместо това тя стои уникална – само в този стих.
Това вече ни подсказва, че стихът не говори за обичайното мислене. По-точният превод е: „Защото той е човек, който винаги мисли за цената.“ „Яж и пий“, казва ти той, но сърцето му не е с теб. Интересно е как може да се изгради цяло учение за „силата на мислите“ върху един стих, който всъщност предупреждава за нещо съвсем друго – просто защото не го четем в контекст.
И тук идва ключовият детайл, който почти никой не забелязва: стихът започва с думата „защото“. Тя показва, че мисълта продължава директно от предишния стих. С други думи, ние често вземаме само седмия стих (или дори само половината от него), без да погледнем шестия. А точно там се крие истинското предупреждение:
„Не яж хляба на онзи, който има лошо око, и не пожелавай неговите лакомства, неговите деликатеси, неговите гозби.“
В древния свят споделянето на храна е било много интимно действие – време за доверие и общение. Но Соломон ни предупреждава: не се доверявай сляпо на този, който ти сервира. Той може да ти казва „Яж колкото искаш, приятелю“, но в сърцето си да пресмята, да изчислява, да таи егоистични цели. Точно това е значението на „шаар“ – не обикновени мисли, а тайни изчисления, оценка, лихва, пазарна цена. Домакинът те кани, но докато ти се храниш, той вече е направил своята сметка каква изгода ще извлече от твоята наивност.
Затова следващият стих ни казва, че залъкът, който си изял, може да се превърне в нещо, което ще повърнеш. Еврейската дума за „сърце“ тук може да означава и „гърло“ – мястото на апетита. А глаголът „изчислява“ носи и образа на „косъм“. Оттам идва и картината „косъм в гърлото“ – такива са неговите мисли. Той ти казва „Яж и пий“, но след това ще повърнеш и ще съжаляваш за сладките комплименти, които си му направил.
Сега нека направим това, което повечето проповедници не правят – да прочетем целия контекст от Притчи 23:1–8. Когато седнеш да ядеш с управител, много внимавай кой сяда пред теб. Не гледай само храната. Сложи нож на гърлото си (на челюстта, между зъбите), ако имаш голям апетит. Не пожелавай неговите лакомства, защото те са измамни гозби. Не се старай да се обогатиш от него. Мигнеш ли с око към него – и богатството му вече го няма. То си прави крила като орел и отлита в небето.
Виждате ли картината? Младеж с голям апетит сяда на трапезата на богат човек, без да провери кой стои пред него. Докато се наслаждава на храната, той спира да изпитва домакина. Това много прилича на вярващ, който сяда на духовната трапеза на някой проповедник и поглъща всичко, без да проверява мотивите му. Той вика „Амин! Алилуя! Кажи го, пасторе!“, без да осъзнава, че заедно с храната приема и „косъм“ – скрита алчност, пресмятане, манипулация.
Рано или късно косъмът се усеща в гърлото и започва повръщане. Тогава човекът разбира, че е бил наивен и че ученията, които е погълнал с радост, са били дадени, за да го манипулират.
Този стих няма нищо общо със съвременното учение за „силата на позитивното мислене“. Той не учи, че ако достатъчно дълго мислиш положително, ще станеш богат. Напротив – той предупреждава точно срещу това: не се залъгвай от външния блясък на трапезата. Гледай кой седи пред теб и с какво сърце ти сервира.
Нека бъдем внимателни каква духовна храна поглъщаме. Не всяко „Яж и пий“ идва от чисто сърце. Понякога зад любезните думи се крие пресмятане и алчност. И ако не внимаваме, залъкът, който сме изяли с радост, може да ни накара да повърнем и да съжаляваме за сладките комплименти, които сме направили.
Нека четем Писанията в контекст. Нека не вземаме половин стих и не градим върху него цяла доктрина. Нека бъдем като мъдрия човек от Притчи – който не се залъгва от външния вид на храната, а проверява кой я сервира и с какво сърце.
Защото каквито са „шаар“ – изчисленията и пресмятанията – в душата му, такъв е и той. Казва ти: „Яж и пий“, но сърцето му не е с теб.