Какво означават думите: Единият ще се вземе, а другият ще се остави?!
Когато Йешуа казва в Лука 17:34–37:
Лука 17:34-37 - vbg
34. Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35. Две жени ще мелят заедно: едната ще се вземе, а другата ще се остави. 36. (Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.) 37. Отговориха Му, като казаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.
Какво означава това? Мнозина днес смятат, че става дума за „грабване“ – вярващите ще бъдат възнесени в небето. Но внимателният прочит на Писанието разкрива различна истина: „оставеният“ е спасен от Бога, а „взетият“ е отведен за съд. Ще разгледаме този пасаж стъпка по стъпка, с прости, но ясни думи, като учител, който иска всеки да разбере дълбокото послание на Исус.
В Лука 17:20-37 Исус говори за идването на Божието царство и Своето завръщане, но също и за скорошно събитие – разрушаването на Йерусалим през 70 г. сл. Хр., когато римляните нападат града и сриват храма. Той дава два примера от Библията: Ноевия потоп и унищожението на Содом по времето на Лот. И в двата случая Божият съд идва внезапно, засяга лошите, докато добрите са спасени. Мнозина днес вярват, че „един се взема, а друг се оставя“ описва „грабване“, при което вярващите ще бъдат взети в небето преди големи беди.
Ако „взетият“ беше вярващият, както предполага това учение, защо Исус сравнява събитията с Ноевия потоп, където „взетите“ са наказани? Ако пък „взетият“ е отведен за съд, това обяснява връзката с „орлите“ и историческия контекст на Йерусалим. Популярното учение за грабването, макар и разпространено, всъщност е ново – възникнало едва през XIX век. Ранната църква не го е познавала.
Нека видим какво наистина означава пасажът, като разгледаме обстановката и примерите на Исус.
В Лука 17:26-27 Той казва: „И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син. Ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.“ Този пасаж подготвя за Лука 17:34-37: „Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно: едната ще се вземе, а другата ще се остави. (Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.) Отговориха Му, като казаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.“ Тези стихове описват внезапен съд, който разделя хората в ежедневните им занимания – спане, работа, земеделие. Отговорът за „орлите“ показва, че „взетите“ са наказани, а не спасени. Кои бяха „взетите“ в Ноевия потоп? Лошите хора бяха „пометени“ от водите, както пише в Битие 7:23: „И всяко живо същество беше изтребено от лицето на земята – от човек до добитък, до пълзящи твари и до небесни птици; всичко беше изтрито от земята. Само Ной остана и онези, които бяха с него в ковчега.“ Това е ясно: лошите бяха взети от съда, а Ной беше оставен – пощаден.
В Матей 24 Исус повтаря същото предупреждение, но го разширява, като подчертава внезапността на съда, подобно на Ноевия потоп. В Матей 24:37–41 Той казва: „А както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както в ония дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато не дойде потопът и ги отнесе всички – така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Тогава двама ще бъдат на нива: единият ще бъде взет, а другият оставен. Две жени ще мелят на мелница: едната ще бъде взета, а другата оставена.“ В Матей 24:38–39 Исус използва същия глагол за „взети“ (отнесе, гръцки: айро), за да опише как потопът „завлече“ нечестивите, което ясно показва, че „взетите“ са наказани, а не спасени. Думата „взет“ в Лука 17:34-35 (гръцки: параламбáно) не винаги означава „спасен“. Например, в Матей 13:40–41 Исус казва: „Както, прочее, се събира плевелът и се изгаря с огън, така ще бъде и в свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си и те ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие.“ Тук „събирането“ – форма на „взимане“ – е за съд, а не за спасение. Думата „оставен“ (гръцки: афиéми) в Лука 17 значи „пощаден“, като някой, когото Бог защитава. Ученият Дж. Ричард Мидълтън обяснява: „Примерът с Ной показва, че взетите са лошите, наказани от съда. Добрите, като Ной, са оставени да живеят на земята.“
Исус свързва този съд с разрушаването на Йерусалим през 70 г. сл. Хр., когато римляните нападат града, убиват мнозина и отвеждат други в плен. В Лука 21:20-24 Той казва: „А когато видите Йерусалим, обкръжен от армии, тогава знайте, че опустошението му наближи. Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините; и онези, които са в града, нека излязат; и онези, които са в село, да не влизат в него. Защото това са дни на отмъщение, за да се изпълни всичко, което е писано. Горко на бременните и кърмещите в онези дни! Защото ще има голяма беда на земята и гняв върху този народ. И ще паднат под острието на меча и ще бъдат отведени в плен между всички народи; и Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докато се изпълнят времената на езичниците.“ Този съд над Йерусалим през 70 г. сл. Хр. изпълнява предупреждението на Исус, показвайки, че „взетите“ са тези, които страдат от Божия гняв, а „оставените“ са спасени чрез послушание.
В Лука 17:28-30 Исус добавя пример за Содом: „Също и както беше в дните на Лот – ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, строяха; но в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра валяха от небето и изтреби всички – така ще е и в деня, когато Човешкия Син се яви.“ Лошите в Содом бяха „взети“ – унищожени от огъня, докато Лот беше „оставен“, спасен от Бога.
Фразата в Лука 17:37 – „Където е трупът, там ще се съберат и орлите“ – е ключова. Думата „тяло“ (гръцки: сóма) тук означава „труп“ или „мъртво тяло“. Лешояди се събират над мърша, което в Библията е символ на унищожение, а не на възнесение.
Например, в Езекиил 32:4-6: „И ще те оставя на сушата, ще те хвърля на откритото поле и ще накарам всички небесни птици да кацнат над теб, и ще наситя зверовете на цялата земя с теб. И ще разпростра плътта ти по планините и ще напълня долините с твоята гнила маса. Ще напоя земята с това, което изтича от теб, с кръвта ти, върху планините; и потоците ще се напълнят с теб.“
В Езекиил 39:17-20: „А ти, сине човешки, така казва Господ Бог: Кажи на всяка птица и на всеки полски звяр: Съберете се и елате; съберете се отвсякъде на жертвата Ми, която жертвам за вас, голяма жертва върху Израилевите планини, за да ядете месо и да пиете кръв. Ще ядете месото на силните и ще пиете кръвта на земните князе – овни, агнета, кози, юнци, всички угоени от Васан. И ще ядете тлъстина до насита и ще пиете кръв до пиянство от жертвата Ми, която съм пожертвал за вас. И ще се наситите на трапезата Ми с коне и колесничари, с могъщи мъже и с всякакви воини, казва Господ Бог.“
Във Второзаконие 28:26: „И трупът ти ще бъде храна за всички небесни птици и за земните зверове, и никой няма да ги прогони.“ В 1 Царе 17:44: „И филистимецът каза на Давид: Ела при мен, и ще дам плътта ти на небесните птици и на полските зверове.“ В Псалм 79:2: „Дадоха труповете на слугите Ти за храна на небесните птици, плътта на светиите Ти на земните зверове.“ В еврейската традиция този образ е ясен знак за Божия гняв, което прави невъзможно тълкуването на „взетите“ като спасени. Някои мислят, че „орлите“ може да намекват за римските знамена с орли, тъй като римляните правели жертви на тях в разрушения храм през 70 г. сл. Хр., както пише Йосиф Флавий. Но дори без това, образът на лешояди сочи към съд, а не спасение.
Библията подкрепя това тълкуване. Матей 24:37-39 казва, че потопът „отнесе всички“ лошите, докато Ной беше оставен.
В Йеремия 6:11 „взети“ са наказаните.
В Лука 17:30 Содомските лоши хора са унищожени, а Лот е спасен. Апокалиптичният език в Писанието често описва праведните като „оставени“ или „остатък“.
Например, в Исая 4:2–3: „В онзи ден клонът Господен ще бъде за украшение и слава, и плодът на земята – за гордост и великолепие за оцелелите от Израил. И който остане в Сион и който се запази в Ерусалим, ще се нарече свет, всеки, който е записан за живот в Ерусалим.“
В Софония 3:12–13: „И ще оставя всред теб кротък и смирен народ, и те ще уповават на името Господне. Остатъкът на Израил няма да върши неправда и няма да говори лъжа, нито ще се намери в устата им измамен език; защото те ще пасат и ще лягат, и никой няма да ги плаши.“
В Еремия 23:3: „И Аз сам ще събера останалите от овцете Си от всички страни, гдето съм ги изпъдил, и ще ги върна в кошарата им; и те ще бъдат плодовити и ще се умножават.“
В Откровение 12:17: „И змеят се разгневи на жената и отиде да воюва против останалите от нейното семе, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исус.“ Тези стихове показват, че Бог запазва верните като „остатък“, „оставени“ да наследят земята, както Ной и Лот. Псалм 37:9-11: „Защото злосторниците ще бъдат изтребени, а онези, които чакат Господа, те ще наследят земята. Още малко, и нечестивият няма да го има; ще погледнеш мястото му, и него няма да го има. Но кротките ще наследят земята и ще се наслаждават на изобилие от мир.“ Матей 5:5: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“
Какво значи това за нас през 2025 година? Исус ни учи, че Божият съд може да дойде неочаквано, както в Ноево време или при Йерусалим. Вместо да се надяваме да бъдем „взети“ от трудностите, трябва да се стремим да бъдем „оставени“ – опазени чрез вяра и послушание. В свят, където дезинформацията и културният натиск ни предизвикват да компрометираме вярата си, Исус ни призовава да бъдем като Ной – да устояваме на изкушенията и да следваме Божието слово с непоколебима вярност. Вместо да се вълнуваме от пророчества за „грабване“, трябва да изучаваме Писанието и да живеем според Христовите заповеди.
Думите на Исус в Лука 17:34-37 и Матей 24:37-41 не говорят за „грабване“ на добрите в небето. Те предупреждават за Божи съд, като потопа или разрушаването на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. „Взетият“ е отведен за съд – убит или пленен, като лошите в Ноево време или Содом. „Оставеният“ е спасен от Бога, като Ной и Лот. Това ни учи да живеем с вяра и да се доверяваме на Бога. Да не се лъжем по популярни идеи, а да четем Библията внимателно. Да бъдеш „оставен“ значи да бъдеш опазен от Божия съд. Да бъдеш „взет“ значи да бъдеш отнесен от него. Нека това ни подтикне да изучаваме Писанието с отворено сърце и да живеем в готовност за Божия съд.
Сунай Маджуров
